La Habana
( Хавана )Хавана (на испански: La Habana, [la aˈβana]) е столицата на Куба и най-голям град в страната и на Антилските острови. Градът е една от четиринадесетте провинции на страната, наричана Сиудад де ла Абана. Населението му е около 2 110 000 души (2012).
Градът е основан на сегашното си място през 1519 г. и първоначално носи името Сан Кристобал де ла Абана. Той е сред първите испански селища на острова и се образува край удобен за пристанище естествен залив. Първоначално Хавана е търговско пристанище, често нападано от пирати. През 1555 г. градът е опожарен от френския корсар Жак дьо Сор.
През следващите години испанците изграждат в Хавана крепост, която да предотврати пиратските набези. Тя започва да играе важна роля в предотвратяването на контрабандата и налагането на монопол в търговията с колониите – всички кораби от испанските колонии в Америка първо доставят стоките си в Хавана и оттук те се транспортират към Европа. През 1592 г. селището официално получава статут на град.
През XVII век Хавана бързо се разраства, изграждат се множество нови сгради, главно от дърво, съчетаващи архитектурни стилове от Пиренейския полуостров с типични елементи от Канарските острови. През 1649 г. тежка епидемия довежда до смъртта на една трета от жителите на града.
В средата на XVIII век населението на Хавана надхвърля 70 хиляди души и градът е трети по големина в Америка, след Лима и Мексико.[1] По това време Хавана е най-важното испанско пристанище в Новия свят с най-големите корабостроителни и кораборемонтни съоръжения.[2]
През 1762 г., по време на Седемгодишната война, Хавана е превзета от Великобритания[3] – продължилата една година британска окупация довежда до бързо разрастване на търговията с британските колонии в Северна Америка и Антилските острови, което предизвиква съществени обществени промени. В края на войната Испания отстъпва на британците Флорида в замяна на връщането на Хавана.[4] След като си връщат града, испанците го превръщат в най-силно укрепената крепост в Америка. През 1796 г. от Санто Доминго са пренесени останките на Христофор Колумб – те остават в града до оттеглянето на испанците през 1898 г., когато те ги пренасят в Севиля.
XIX век и независима КубаС края на колониалния монопол в началото на XIX век търговията между Антилските острови и Северна Америка нараства и Хавана се превръща в процъфтяващ град. Развиващата се средна класа изгражда нови жилищни сгради в неокласически стил и градът става известен като Париж на Антилите.
През 1837 г. е построена първата железопътна линия – с дължина 51 km до Бехукал, по която се превозва захар от долината на Гинес до пристанището. С това Куба става петата страна в света и първата испаноезична страна с железница. През следващите десетилетия са изградени обществени сгради, като луксозния театър „Такон“. През 1863 г. са разрушени крепостните стени на града, за да се даде възможност за неговото разширяване. След забраната на робството в Съединените щати, много американски плантатори се преместват в Хавана, тъй като в Куба робството остава легално до 1886 г.
През 1898 г., по време на Войната за независимост, Хавана става сцена на сблъсъци между привърженици и противници на независимостта, които провокират Испано-американската война и довеждат до края на испанския колониализъм в Америка. Градът остава под американски контрол до 1902 г., когато Куба става независима държава.
През следващите десетилетия градът се възстановява от пораженията от гражданската война и се строят множество многоетажни сгради за растящата средна класа. Бумът на туристическия бранш през 30-те години довежда до изграждането на множество луксозни хотели, казина и нощни клубове, част от тях контролирани от организираната престъпност в Съединените щати. Като център на хазарта в средата на века Хавана изпреварва Лас Вегас. Градът през този период е известен с яхтените си пристанища, големи автомобилни състезания, музикални представления и обширни паркове.
Комунистически режимСлед Кубинската революция от 1959 г. в страната е наложена комунистическа диктатура. Национализацията на икономиката и наложеното от Съединените щати ембарго се отразяват тежко на града. Стопанската криза се задълбочава след разпадането на субсидиращия Куба Съветски блок в началото на 90-те години, но за разлика от страните в Източна Европа в Куба комунистите успяват да се задържат на власт.
От началото на XXI век режимът прави опити за съживяване на туристическата индустрия и дава известна възможност за чужди инвестиции в сектора. Като част от опитите за привличане на чужди туристи са положени усилия за възстановяването и по-добрата поддръжка на части от стария град.[5]
Коментар