Селището възниква през 1943 г. във връзка с добива на каменни въглища. Бива построен от затворници, сред които и Варлам Шаламов.[1] Въглищата се добивали подземно и се използвали основно в близката ТЕЦ в село Мяунджа. След разпадането на СССР, добивът на въглища от мините в Кадикчан вече не е изгоден. През септември 1996 г. експлозия в мините убива 6 души. Много скоро мините са обявени за нерентабилни и са затворени, а хората – изселени срещу обезщетение. Населението на селището от 5794 души през 1989 г.[2] спада до няколкостотин в началото на 2000 г. През следващите години населението намалява до едва няколко души, а през 2010 г. преброяването отчита 0 души с постоянен адрес в Кадикчан.