Гент (на нидерландски: Gent, [ɣ̟ɛn̪t̪]) е град в северозападна Белгия, административен център на провинция Източна Фландрия и окръг Гент. Населението му е около 260 000 души (2019).
Селището възниква при вливането на река Лейе в Схелде и през Средновековието се превръща в един от най-големите и богати градове на Северна Европа с около 60 хиляди жители през 1300 година, 70 хиляди през 1400 година, достигайки за кратко до 175 хиляди след 1500 година. Днес градът е натоварено пристанище и университетски център.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Най-ранните свидетелства за присъствие на хора в района на днешния град са от каменната епоха.[1] Повечето изследователи смятят, че името на града произлиза от келтската дума ganda („устие“) и е свързано с вливането на река Лейе в Схелде,[1] а някои го свързват с името на слабо известното келтско божество Гонтия.[2] Няма писмени свидетелства за селище на мястото на Гент през Римската епоха, но археологическите свидетелства от периода показват, че местността продължава да се обитава. Франките се установяват в областта от края на IV век, замествайки келтския и латинския език със старонидерландски.
През 11 и 12 век Гент се превръща във важен търговски център благодарение на местното производство на плат, изработен от вносна английска вълна. Точно по това време е построен внушителният каменен град Замъкът на графовете (или Gravensteen). През 1500 г. именно в Гент се ражда Карл V, предназначен да стане един от най-големите европейски владетели.[3]
Коментар