Сфинкс във Филе.

 

Филе, наводнен от язовирната стена при Асуан през 1906 г.

Древноегипетското име на по-малкия остров означава „граница“. Като тяхна южна граница, египетските фараони държат там силен гарнизон, а по-късно гърците и римляните установяват там казарми. Първият храм, построен по време на местните фараони от 30-ата династия, е този, посветен на Хатор.

Островният храм е построен по времето на Птолемейски Египет. Главният бог на храмовия комплекс е Изида, но други храмове и олтари са построени в чест на други божества. Египтолозите вярват, че Филе е последното активно място на местната древноегипетска религия и че последният египетски йероглиф е написан тук към края на 4 век.[1]

Храмът е официално затворен през 6 век от византийския император Юстиниан I. Филе впоследствие става център на християнството. Намерени са останките на църква, а повече от един адитон имат следи от употреба през различни епохи за целите на параклис на Озирис и Исус.

Филе привлича вниманието през 19 век. През 1820-те години Джоузеф Бономи Младши, британски египтолог и музеен куратор, посещава острова. Същото прави и Амелия Едуардс, британска новелистка, през 1873 – 1874 г. Тези примери, обаче, са само малък пример за големия интерес във Викторианска Великобритания към Египет. Скоро след това туризмът към Филе започва да нараства.

През 1902 г. британците завършват строежа на ниската язовирна стена при Асуан. Това застрашава много древни забележителности, включително храмовият комплекс на Филе, с наводняване. Височината на стената е повишавана два пъти, от 1907 до 1912 г. и от 1929 до 1934 г., а остров Филе почти винаги е наводняван. Всъщност, единственият случай, когато комплексът не е под вода, е когато шлюзовете на стената са отворени от юли до октомври.

Направено е предложение храмовете да се преместят, парче по парче, до близките острови. Обаче, основите на храмовете и други архитектурни поддържащи структури биват подсилени вместо това. Въпреки че сградите физически са в безопасност, атрактивната растителност на острова и цветовете на релефите на храмовете са измити. Тухлите на храмовете на Филе скоро хващат коричка от тиня и наноси.

Храмовете са почти напълно запазени от древни времена, но с всяко наводнение ситуацията се влошава и през 1960-те години до една трета от сградите на острова са потопени целогодишно. През 1960 г. ЮНЕСКО започва проект за спасяване на сградите на острова от унищожителното влияние на постоянно растящите води на Нил. Първоначално са построени три бента, създавайки отделно езеро с по-ниско ниво на водата.[2] Построено е голямо батардо от два реда стоманени площи, между които е натъпкан 1 милион m3 пясък. Всякаква вода, която навлиза през заграждението, бива изпомпвана обратно. След това паметниците се почистват и се измерват, използвайки фотограметрия – метод, който позволява точната реконструкция на първоначалния размер на строителните блокове, които са се използвали в древността. След това всяка сграда е демонтирана на 40 000 единици и е преместена на близкия остров Агилкия, намиращ се на по-високо надморско равнище, на 500 m от първоначалното място.