Чичѐн Ица̀ (на испански: Chichén Itzá) е археологически обект, древен град, представлявал политически, културен и религиозен център, приписван на цивилизацията на маите преди идването на Христофор Колумб и намиращ се в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. В превод на езика на местните племена името означава „Кладенецът на племето Ица“. От друга страна ица на испански често е превеждано като „магьосниците на водата“.
Най-вероятно градът е основан през VIII-IX век. През X век е превзет от толтеките, а век по-късно става столица на толтекската държава. През 1178 година е разгромен от обединените войски на трите града-държави Маяпан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел. По време на испанските завоевания в средата на XVI век е в развалини.
Северен Юкатан е сухо място и всички реки са подземни (в редки случаи са над земята). Съществуват два големи, природни източника на вода, наречени сеноте. Те представляват дълбоки и широки кладенци, които са осигурявали достатъчно вода през цялата година. Единият от тези кладенци е наречен Свещен сеноте. Маите са извършвали жертвоприношения тук в чест на бога на дъжда Чаак. Един от изследователите, Едуард Хурбърт Томас, пресушава Свещения сеноте от 1904 до 1910 година и намира златни предмети, както и човешки останки.
Коментар