Хората, населявали тези земи са създали най-масивните структури, създадени от човешка ръка l в региона до 1800 г.[1] Чако е представлявал център на културата анасази или древните пуебло. Въпреки че местността е пустинна в каньона е кипял живот. Местните жители изграждат огромни кули (пуеблос), с просторни помещения вътре и около които възникват неголеми селища. Местните постройки са изпълнени с каменни стени, основи от заоблени камъни и външна облицовка от заострени камъни. Създадените здания са с височина от четири етажа.

Изследването на каньона Чако, включващ аероснимки, инфрачервена термография и анализ на почвата, показва че пътищата, които са широки на места до 6 метра представляват изключително прави линии, независимо от релефа на местността. Това води до предположението, че тези пътища имат повече религиозно значение, отколкото транспортно.

Изградените съоръжения показват, че древните обитатели са имали добри астрономически познания. На 19 август 2013 г. областта на парка е обявена от Международната асоциация за тъмно небе (на английски: International Dark-Sky Association (IDA)) за област, защитена от светлинно замърсяване. Целта е за посетителите да бъде запазена възможността да се запознават с астрономическото значение и функции на мястото. Оттогава паркът се нарича още Чако културен международен парк Тъмно небе на английски: Chaco Culture International Dark Sky Park, (DSAG-Klasse 3 Dark Sky Heritage Site).[2]