Къщата, в която Ебенезър Брайс и семейството му живеят в Брайс Каньон, снимката е направена около 1881 година

Археологически находки в района показват, че хора са го населявали преди поне 10000 години. Индианците изкарват прехраната си основно с ловуване, но също така и с отглеждане на различни култури.

Първите бели хора, мормоните, се заселват тук през XVIII и XIX век. Първата научна експедиция е водена от майор Джон Уесли Пауъл през 1872 година. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изпраща Ебенезър Брайс и семейството му в парка, където той започва да отглежда крави. Постепенно и други мормони се заселват в областта. Той построява път, за да може лесно да събира дърва за огън, както и канал за напояване. Новопристигналите започват да наричат това място каньонът на Брайс, а по-късно просто Брайс Каньон.

След суши, наводнения и не останали достатъчно пасища, повечето заселници, включително Брайс, напускат района.

Около 1918 година Брайс Каньон започва да се популяризира отново с разкази на очевидци и брошури. Интересът към него нараства, но поради труден достъп, отдалеченост и липса на места за спане, посетителите са много малко. С построяването на скромен хотел и разрастването на железопътния транспорт, през 20-те години на XX век са привлечени много повече туристи. По същото време започват и опасенията от разрушаване на крехката природа и замърсяване на парка. За да бъде съхранен за поколенията, на 8 юни 1923 година той бива обявен за национален монумент. На 25 февруари 1928 година той е обявен за национален парк.

Националното историческо общество „Брайс Каньон“ (Bryce Canyon Natural History Association (BCNHA)) е основано през 1981 година с научна, популяризаторска и образователна цел. През 2004 година започва реконструкция на остарелите пътища в парка.