Мястото на замъка, подобно на съвременния град, е обитавано от хиляди години. То е стратегически разположено в Централна Европа – на проход между Карпатите и Алпите, на място за преминаване на река Дунав и при кръстопът на древни търговски маршрути (включително Кехлибарения път) от Балканите и Адриатика до река Рейн и Балтика.

Хората от културата Болераз (най-старата фаза на Баденската култура) са първите известни заселници, изградили селища на замъчния хълм около 3500 г. пр.н.е. (в крайния енеолитен период). Създават укрепено селище на мястото на днешния Стар град на Братислава.

Други основни находки от замъка на замъка са от периода Халщат (ранна желязна епоха, 750 – 450 г. пр.н.е.) По онова време хората от културата на Календерберг строят сграда в скалата на замъчния хълм.

В периода на Латенската култура (късна желязна епоха, келтски период, 450 г. пр.н.е. – 1 г. пр.н.е.) замковият хълм се превръща в много важен център на келтите. През последния век пр.н.е. (след 125 г. пр.н.е.) постройка служи като акропол на oppidum (град) на келтските бои. Множество и разнообразие от находки (включително монети, оборудване за къщи, 2 римски сгради, входна порта на замъка и т.н.) свидетелстват за това.

Замковият хълм, който се извисява над Дунав, на границата на Римската империя, е заселен от римляните през периода от I до IV век сл.н.е., според оценки на находки от тухли на римски легиони (Legion XIII GAN, Legion X GEPF и др.) и някои части от архитектурата (римски фигурален релеф, части на покрива и т.н.)

Развитието през V век (времето на Великото преселение на народите) до голяма степен е неизвестно.