Берберски езици

Берберските езици (или тамазигт) са група близки езици от афроазиатското езиково семейство, говорени главно от берберите в Мароко и Алжир. Много разпръснати говорещи се срещат из цяла Сахара и северната част на Сахел.

Сред берберските езици са тарифит или рифи (рифянски) (Северно Мароко), кабиле (Алжир) и ташелхит (южно от Мароко). Тамазигт ту е имал, ту е нямал писменост в продължение на близо 3000 години. Прекъсванията са били поради различни нашествия. Първоначално е използвана азбуката тифинаг, която все още се използва от туарегите. Най-старият датиран надпис е от ок. 200 г. пр.н.е.. По-късно, около 1000 – 1500 г. е използвана арабската азбука (особено от шилха в Мароко). Понастоящем често се пише с латинска азбука, особено от кабиле. В Мароко е приет за официален един вариант на тифинаг, а латинската азбука е официална в Алжир, Мали и Нигер. Но в Мали и Нигер все още се използват широко както тифинаг, така и арабската азбука, а в Мароко – латинската и арабската азбуки.

След получаване на независимост, всички страни в Магреб в различни степени следват политика на „арабизация“, целяща предимно изместването на френския език от неговата колониална позиция на преобладаващ език в образованието и грамотността. Арабизацията, обаче, потиска и преподаването и използването в публичното пространство както на берберските езици, така и на магребския арабски диалект. Берберите протестират срещу това състояние на нещата в Мароко и Алжир, особено Кабилия, и понастоящем и в двете страни се въвежда обучение на берберски език и берберският език се признава за национален език, но не задължително за официален такъв. В другите страни в Магреб такива мерки не са взети, но и там берберското население е много по-малко. В Мали и Нигер има няколко училища, които предлагат частично обучение на тамашек.