Бенгалски език

Бенгалският език (на бенгалски: বাংলা, [ˈbaŋla](звук)) е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.

Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи, бенгалският е шестият по разпространение език в света.

Заедно с останалите източни индоарийски езици, бенгалският се обособява около 1000 – 1200 година от магадхийския пракрит, който от своя страна произлиза от санскрит. Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия. Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш.