Бехистунският надпис е триезичен клинописен текст (староперсийски, еламски и вавилонски) издълбан на скала в днешен Иран – югозападно от Екбатана между Хамадан и Керманшах. Надписът е издълбан по нареждане на цар Дарий I (управлявал 521 – 486 пр.н.е.) и описва събития от годините 523 – 521 пр.н.е.

Стойността на надписа за разкриването на историята, и в частност за древната, е огромно. Като епиграфски паметник, надписът разкрива събитията от управлението на Ахеменидите. Надписът е разчетен през 30-те и 40-те години на XIX век от английския учен Хенри Роулинсон, с което се слага началото на дешифрирането на клинописното писмо на много народи от Древния Изток.