Баалбек е финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г. пр.н.е. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).[1]

Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г. пр.н.е. Върху неговия акропол, в течение на следващите 3 века, римляните построяват монументален ансамбъл от 3 храма, 3 двора и стена, изградена от някои от най-големите камъни, обработвани някога от човек.

На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е „камък на бременната жена“, има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 1990-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.

Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. В хода на първото хилядолетие пр.н.е. е построен заграден двор. В центъра на този двор е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.

Баалбек е един от най-големите култови центрове в Римската империя. Със своите римски храмове представлява най-големият и най-добре запазен ансамбъл от римска архитектура, съществуващ до наши дни.

В района на града са запазени също важни останки от ислямския период, като Голямата джамия, построена от Омеядите с материали от древните храмове.