Алмохади

Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون‎) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век.

Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини. Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.

Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.

Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.