Албигойски кръстоносен поход
Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209 – 1229) е 20-годишна военна операция, започната от Римокатолическата църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок. Историческата му важност се дължи на няколко причини:
- насилието е крайно дори по средновековните мерки;
- Църквата предлага законно одобрена власт над завзетите земи на благородниците от Северна Франция и краля на Франция (които всъщност служат като католически наемници);
- към Франция са присъединени райони, които по онова време имат по-близки културни и езикови връзки с Каталония (вижте окситански език);
- Албигойският кръстоносен поход организиран през 1209 г. от папа Инокентий III изиграва роля в създаването и институционализирането както на Доминиканския орден, така и на Инквизицията.
Последната крепост на албигойците (катарите) е Монсегюр в Пиренеите. Тя е превзета от папските войски през април 1244 г. и еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва от историческата сцена.
